Какво бихте направили със стария си компютър? Може би бихте го дали за рециклиране, за да се превърне отново в нещо полезно? Група американски студенти от Университета на Илинойс представят едно твърде оригинално решение на проблема с електронните отпадъци. С него те печелят второ място на Международното състезание за уползотворяване на електронни отпадъци. От стари компютърни части екипът създава устройство наречено Bio-Grow – резервоар за отглеждане на водорасли, които служат за производство на биогориво.
За създаване на устройството са използвани множество стари компютърни компоненти. Основните от тях са: кутия от стар компютър, стар монитор (от онези големите CRT монитори с електронно-лъчева тръба) и един лаптоп. Резервоарът за водорасли е направен от страничните части на компютърната кутия, като е подсилен с PVC тръби. Мониторът се използва за загряване на водораслите до необходимата температура. Лаптопът управлява процеса, като включва и изключва монитора през точно определени интервали от време и го кара да излъчва в точно определен светлинен спектър. Освен това в резервоара има водна помпа, която позволява на водораслите да се проветряват и да имат максимално количество слънчева светлина за идеален растеж. След като зелената маса е готова, тя се източва през специално кранче.
Идеята е готовата биомаса да бъде продадена на завод за преработка, който да произведе от нея биогориво (биодизел). Според създателите един галон (3.8 л.) биомаса може да се продаде за $1, а за отглеждането на една реколта са необходими само 3 дни. Така че, какво чакаме? Да започваме производство и ние, всеки в дома си. Какво ще кажете? Кой подкрепя идеята?
Ако искате да научите повече за това изобретение, прочетете тази статия на сайта на Discovery Channel.
Министърът на вътрешните работи на Съединените щати Кен Салазар даде зелена светлина на строежа на първата в страната вятърна електроцентрала в океана. Одобрението идва на фона на разрастващата се екологична катастрофа в Мексиканския залив. Дали събитията около експлоадиралата петролна платформа, от която вече повече от 20 дни изтичат огромни количества петрол, са наклонили везните в полза на решението можем само да гадаем. Факт е обаче, че проектът е одобрен след 9 години на дискусии и спорове на поддръжниците и противниците на проекта.
Сред главните противници на изграждането на вятърния парк, край бреговете на Кейп Код щата Масачизетс, са местните индиански племена. Според тях построяването на 130-те вятърни турбини, които ще се извисяват на 120 метра над морското равнище, ще попречи на техните свещени ритуали по посрещане на изгрева. Освен това могат да бъдат засегнати и места, където са погребани предците на днешните коренни жители на Щатите. Причина за това е фактът, че преди хиляди години днешният океан е бил населена територия.Освен това съществуват опасения за съдбата на популацията от птици в района, а също и за риболова и евентуалните рискове пред въздушния трафик.
Според поддръжниците на проекта всички тези въпроси са били разглеждани по време на деветте години на подготовка и са били разрешени. Според тях проектът ще създаде 1000 работни места при строителството си и ще спести въглеродни емисии равни на емисиите на 175 000 коли. Очаква се новата електроцентрала да произвежда 3/4 от електроенергията необходима за този район.
Министърът одобрил проекта е убеден, че избраният път за реализация показва отговорността за защита на историческите и културни ценности, като в същото време отговаря на необходимостта за захранване на американската икономика с чиста енергия от вятърни централи. Въпреки уверенията на правителството, че историческите ценности няма да бъдат разрушени противниците на проекта са решени да се борят за неговото спиране по съдебен ред.
Въпреки продължаващата съпротива на някои обществени групи обаче, одобрението на този проект е важна крачка по пътя към чиста енергия, благодарение на която екологични трагедии, като тази в Мексиканския залив трябва да останат в историята.
За тази статия беше използвана информация от материал на The Boston Globe.
Замисляли ли сте се, какво се случва с обелката от вашия портокал или банан, след като я изхвърлите? Ако живеете в София или на друго място в България, вашата обелка най-вероятно отива на сметището. Обелките на жителите на американския щат Милуоки обаче, имат друга съдба. За разлика от нашите, те продължават да бъдат полезни, защото от тях се произвежда електричество.
Ето как се случва това. Вместо да се изхвърлят в кошче, те се смилат в устройства, монтирани в кухненските мивки. Смлените отпадъци, чрез канализационната система достигат до специално оборудване наречено анаеробно смилащо устройство. Там под въздействието на определени бактерии и микроби от смляната отпадъчна маса се добива газ метан. От него се произвежда електричество, което се използва за нуждите на градската администрация. Тази система е довела до намаляване на нейните разходи за електроенергия за 2007 г. с $1.9 млн.
Друг пример за преобразуване на биомаса в енергия идва от щата Колорадо. Там една компания работеща в областта на възобновяемите енергоизточници използва отпадъчна дървесина за производство на биогориво. Чрез иновативен производствен процес с топлина и високо налягане отпадъчната дървесина, трева и друга биомаса се преобразува в етанол. А той може да се използва като гориво в автомобилите.
Остава да се надяваме, че скоро и в България от обелките от банани ще се произвежда електричество. Рано или късно може би и това ще стане. А до тогава просто ще изхвърляме хранителните си отпадъци в кошчето за боклук.
За написването на статията е използван материал от този сайт.
Етиопия е едва втората африканска държава след ЮАР, където се открива подобно производство. Човекът, чието име стои зад авангардното бизнес начинание е италианският инженер Карло Пиронти. Италианско-китайското съвместно предприятие ще произвежда автомобила Solaris Elettra в покрайнините на столицата Адис Абеба. Според плановете, на първия етап от производството, от завода ще излизат по 6 коли седмично. Броят им ще се увеличи до 30 седмично с достигане на пълен производствен капацитет. При сглобяването на колата се използват части произведени в Китай, Хонгконг и Сингапур.
Твърде любопитно е обаче, как жителите на Етиопия, с годищен доход от около $200 биха могли да си позволят кола, която струва забележете, между $12 000 и $15 000. Чрез кредит сигурно, но колко години ще са нужни за неговото изплащане. Цената на миниатюрната кола обаче, не е единствената пречка за нейното използване. Друг основен проблем е липсата на електростанции за зареждане на колата. Като се има предвид, че подобна инфрастуктура към момента има само в най-развитите държави в света, никак не е чудно, че в Етиопия тя все още липсва. Да не говорим, че там по принцип има недостиг на електричество. Както изглежда обаче, подобни проблеми не спират ентусиазма на създателите на автомобила. Карло Пиронти се надява, че с развитието на този пазар наговата Solaris Elettra ще намери своето място сред потребителите не само в Етиопия и цяла Африка, но и другаде по света. Въпросът е обаче, дали тази иновация ще успее да стигне до обикновения етиопец или това ще си остане просто поредното изобретение, до което хората в Африка няма да имат достъп.
За тази статия беше използвана информация на BBC News.
В последните години все повече внимание се насочва към възобновяемите енергийни източници – слънцето, вятъра, водата. Влагат се значителни инвестиции в производството на биогорива. Когато обаче за тяхното производство се използват култури необходими за изхранване на населението, очакваният положителен ефект се съпровожда и с отрицателен. Широкото използване на такива култури за производство на биогорива покачва цената им, а заедно с това намалява и наличните количества за храна. Стига се до абсурдната ситуация, при която производството на биогорива допринася за задълбочаване на проблемите с глада, които в някои части на света и без това са достатъчно сериозни.
Тези проблеми не съществуват, когато за производство на биогориво се използват водораслите. Освен че не се използват масово за храна, те имат и много други предимства пред традиционните източници на биогориво.
- Могат да се отглеждат на места, които не са пригодни за отглеждане на други култури.
- Произвеждат биогориво чрез фотосинтеза – т.е. нуждаят се само от слънце, вода и въглероден диоксид. Разбира се, необходими са и някои други подхранващи вещества.
- При фотосинтезата се отделя кислород, а погълнатият въглероден диоксид намалява емисиите вредни газове в атмосферата.
Според изследователи, горивото произвеждано от водорасли може да се използва от превозните средства без да са нужни промени в тях. Освен това те се оказват много продуктивна култура. От тях може да се произведе около 1900 л. гориво от декар годишно. За сравнение добивът от захарна тръстика е около 420 л. от декар годишно, а този от царевица само отколо 240 л. Това е причина големи петролни компани като американската ExxonMobil да правят сериозни инвестиции в този нов енергоизточник. Може би в недалечно бъдеще, когато отидем до бензиностанцията ще имаме избор – гориво от водорасли или традиционно. Аз предпочитам водораслите, а вие?
Ако темата ви е заинтересувала можете да прочетете това от сайта на на BBC News. Не пропускайте и видео материала. За тази статия беше използвана информация от сайта на ExxonMobil.
Кой е Бертран Пикар
Да обиколи света със самолет, който вместо гориво използва енергията на Слънцето. Това е мечтата Бертран Пикар. Не сте чували за него? Е, време е това да се промени. Той е швейцарец, психиатър по образование, чиято страст и призвание е аеронавтиката. През 1999 г. той става първият човек на планетата успял да направи околосветско пътешествие с въздушен балон без междинни кацания. Той обаче не е единственият член на семейството, който се стреми към неизвестното. Неговият дядо Август е влязъл в историята като първият човек достигнал стратосферата с балон. Баща му Жак пък е човекът пръв достигнал неизследвани до тогава океански дълбини и открил там морски обитатели за съществуването на които никой не е предполагал. Така че страстта към неизвестното и неизследваното при Пикар е просто семейна черта. За тях с пълна сила важи мисълта на Жул Верн: “Всичко невъзможно предстои да бъде постигнато”.
Самолетът
Самолетът наречен Solar Impulse (Слънчев Импулс) сам по себе си представлява огрочно инженерно предизвикателство. Единствен източник на енергия за всички системи в него са хилядите малки слънчеви панели разположени на крилото и на опашката. Проблемът е, че енергията, която те дават е твърде ограничена всеки спестен ват е от значение. Размахът на крилата на този самолет е близо 64 метра, равен на този на 240 тонен товарен самолет. При това цялата конструкция тежи едва 1 600 кг – колкото една средноголяма кола. Една четвърт от това тегло представляват литиево-полимерните батерии, с които съхраняват слънчевата енергия, за да може полетът да продължи и нощем. Други интересни факти за машината са че тя лети с помощта на 4 двигателя с обща мощност 40 конски сили при средна скорост на полет от 70 км/ч. Максималната височина на която може да се издигне самолетът е 8500 метра.
Предизвикателството
Още през 1999 г. след края на околосветското пътешествие с балон Бертран Пикар се пита: Дали е възможно да се направи същата околосветска обиколка като се разчита само на слънчева енергия. Както изглежда тази идея се е харесала на много хора. До момента Пикар е успял да събере близо € 100 млн. за този проект. Той осъществява проекта съвместно с Андре Боршберг – инженер с образование по мениджмънт, който е и професионален пилот. Спонсори са компании като Omega и Deutsche Bank. Благодарение на тази подкрепа близо 10 години след възникването на идеята първият тестов полет е съвсем близо. Той ще се проведе идния месец.Основното предизвикателство за пилота в случая е да не заспи за повече от няколко минути, защото на всеки 20 минути е нужна намеса за корекция на курса на полета. Продължителността на изпитанието се очаква да бъде пет денонощия. Освен това пилотът трябва да се храни с по-малко храна от обичайното, както и да се приспособи към малкото пространство в кабината. При успех на първия тестов полет се очакват още няколко полета с все по-голяма продължителност. Обиколката на планетата е планирана за 2012 година.
В случай, че сте заинтригувани от това истинско предизвикателство, не пропускайте да прочетете тази статия публикувана днес в Times Online, както и да посетите сайта на проекта Solar Impulse.
Електроцентрала, с формата на диамант от седмица работи в природния парк Пратолино край Флоренция. Проектът е съвместна разработка на италианската енергийна компания Enel и университета в Пиза и е поредна стъпка в производството на “зелена” енергия. Соларният диамант с футуристичния си вид се вписва идеално сред другите забележителности в парка. Той е проектиран именно с цел да дава електричество на природни и архитектурни забележителности. Първоначалният замисъл е бил централата да заработи в природния парк Сан Росоре Миглиарино между Пиза и Виареджио, но по-късно е решено тя да бъде поставена в Пратолино. “Централата работи дори когато няма слънце благодарение на производството и натрупването на водород в нея.” – пояснява проф. Луиджи Мафей от Университета в Пиза.
Диамантът е комбинаиця от стъкло и метал е с височина 12 метра и диаметър 8 метра. Той е съставен от 38 слънчеви панела насочени на юг и 42 парчета закалено стъкло. Но най-интересното се крие в самата сфера. Там са разположени три сфери от фибростъкло. Именно с тяхна помощ неизразходваната енергия се съхранява под формата на водород. В дъното на сферата се намира залата с оборудването необходимо за преработката на слънчевата енергия, където всеки любопитен може да разбере повече за това как работи това интригуващо съоръжение.
Възможността за съхранение на произведената енергия превръща този вид слънчева централа в много по-надежден и предвидим енергиен източник в сравнение с традицонните слънчеви панели. Това е поредна крачка в прехода от традиционни към възобновяеми енергийни източници, които не отделят вредни емисии и не вредят на човека и околната среда.
За статията беше използван този материал от вестник Corriere della Sera, както и информация от сайта на БНТ.
