Пак-Ман на 30

Кой от вас знае какво е Pac-Man? Звучи ли ви познато? Да, кажете. Да, вие там на последния ред отдясно. Видео игра, ли казахте? Да точно така, напълно сте прав.

Pac-Man e класическа аркадна видео, а в последствие и компютърна игра. За първи път излиза на пазара в Япония преди 30 години,  на 22 май 1980 г, като много бързо набира популярност.

Целта на играча е да води човечето Пак-Ман през лабиринт, докато то изяде всички пак-точки в него. Пак-Ман трябва всячески да избягва срещата с четирите чудовища, които искат да го изядат. В японския оригинал на играта те са Акабей (червен), Пинки (розов), Аосуке (синьо-зелен) и Гузута (оранжев). Ако се сблъска с някое от тях, Пак-Ман губи един живот. Близо до ъглите на лабиринта има четири по-големи точки. Когато ги изяде героят временно получава способността да яде чудовищата. Те стават тъмно-сини, тръгват в противоположна посока и обикновено се движат по-бавно. Освен това понякога в центъра на лабиринта се появяват предмети (най-често плодчета), които дават бонус точки на играча, когато бъдат изядени. Всяко ниво на играта завършва, когато Пак-Ман изяде всички пак-точки. Теоретично играта може да продължи безкрайно, стига играча има останали животи. На практика обаче тя може да се играе до 255-то ниво поради грешка, която се проявява на следващото 256-то.

В чест на 30 годишнината на играта, от 21 до 23 май Google заменя обичайното си лого с напълно функционална версия на аркадната класика. Поради огромната популярност на Google Pac-Man, от компанията оставят играта достъпна за нейните почитатели и след 23-ти май. Ако и на вас ви се играе, кликнете тук. Имайте едно наум обаче. Според изследване на софтуерната компания Rescue Time цитирано в статия на BBC News, играта е довела до намаляване производителността на служителите и до финансови загуби. Разумно е да се предположи обаче, че тя е разнообразила работния ден на много от тях и го е направила по-забавен и весел.

За тази статия беше използвана информация от Wikipedia. Това е официалния сайт посветен на годишнината на Pac-Man.

Облачни кораби срещу глобалното затопляне

Тестовете на тази нова технология за борба с глобалното затопляне ще започнат съвсем скоро. Ето накратко какво представлява тя. Т. нар. “облачни кораби” (cloud ships) са дистанционно управляеми плавателни съдове, движени от силата на вятъра, насочвани чрез сателит, които трябва да обикалят Световния океан. Чрез помпи те засмукват определено количество морска вода. След това водата преминава през високи въртящи се фунии и се превръща в малки капчици, които се изстрелват във въздуха. С тяхна помощ в небето се формират големи бели облаци. Белият им цвят и големият им размер позволява по-добро отразяване на слънчевата светлина и предотвратява попадането ú на земната повърхност. Този метод е предпочетен пред редица други заради по-ниската си цена в сравнение с тях. Освен това ефектът от облачните кораби не променя климатичните процеси за дълъг период. Промяната трае само докато машината работи.

По тази технология работят независимо едни от други американски и британски учени. Благодарение на финансиране от Бил Гейтс, американският екип ще проведе тестове с 10 облачни кораба на водна площ от 10 000 кв. км. Според учените флотилия от 1900 такива кораба, на стойност $9 млрд., би допринесла значително в борбата с глобалното затопляне.

Съществуват разбира се и други идеи за справяне с този проблем. Една от тях е изпращане на космически кораби с огледала в околоземна орбита, които да отразяват слънчевите лъчи. По изчисления на учените обаче, това би струвало астрономическата сума от $395 трилиона.  Друга идея в тази насока е в атмосферата да бъдат отделени по изкуствен път големи количества серен диоксид, което ще доведе до охлаждане на атмосферата. Той се отделя естествено при вулканични изригвания.

Имайки предвид, че Конференцията за климатичните промени в Копенхаген не постигна очакваните резултати, на облачните кораби и на други подобни технологии се възлагат големи надежди за успех в борбата с глобалното затопляне.

Повече за облачните кораби можете да научите от тази статия на Times Online, както и от тази на британския Telegraph.

ГЛОНАСС – Руският отговор на GPS

С мрежа от 21 функциониращи спътника Глобалната навигационна спътникова система ГЛОНАСС, руският аналог на американската GPS е почти завършена. Ако всичко върви според плановете, покритие на цялата планета ще бъде постигнато до края на годината.

Първият сателит на ГЛОНАСС е изстрелян в околоземна орбита през далечната 1982 г., като тогава системата е била предназначена изключително за нуждите на военните. В средата на 90-те вече всички 24 спътника са изстреляни в орбита. Поради липса на средства за поддръжка обаче, те един по един започват да се повреждат. Проектът се възражда отново през 2000 г., в началото на управлението на президента Путин. В последните години руските власти правят всичко възможно за внедряването на системата в колкото се може повече области. По разпореждане на правителството приемници работещи с ГЛОНАСС се инсталират в патрулни коли на милицията, линейки и училищни автобуси. Съществуват и експериментални разработки – например проследяващи гривни за хора под домашен арест.

Основна пречка за навлизане на системата в масова употреба обаче, е почти пълната липса на приемници за нея. Един такъв приемник е GLOSPACE. Той обаче е с големи размери, ненадежден е, а освен това е в пъти по-скъп от предлаганите в момента на пазара GPS приемници. По създаването на приемник, който да е достатъчно надежден и с приемлива цена работи Конструкторското бюро НАВИС. Негов представител споделя пред Руската служба на BBC, че скоро на пазара може да се появи нов тип устройство. За разлика от наличните в момента модули, то ще приема сигнали не от една, а от всички четири съществуващи глобални навигационни системи – GPS, ГЛОНАСС, европейската Galileo и китайската Compass. От тях напълно завършена и функционална е само системата GPS.

Според ръководителя на руската Федерална космическа агенция Роскосмос Анатолий Перминов, ГЛОНАСС не е конкурентна на GPS, а ще работи заедно с нея за постигане на по-точно позициониране. Той подчертава пред BBC, че наличието на собствена система за глобално позициониране е важно, на първо място за руската национална сигурност.

Дали наличието на повече от една действаща глобална навигационна система ще се отрази на живота на обикновените граждани предстои да видим. Все пак обаче, положителен е фактът, че в още една сфера е на път да се появи конкуренция. А както добре знаем, наличието на конкуренция в повечето случаи е от полза.

При написването на тази статия беше използван материал на Руската служба на BBC. Видео материал за ГЛОНАСС можете да видите тук.

Международен център по нанотехнологии в Русия

Новата структура се създава от Общността на независимите държави (ОНД). ОНД обединява 11 бивши съветски републики – Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргистан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан. Центърът се намира в гр. Дубна не делече от Москва. Дубна е известен освен с 25-метровия паметник на Ленин и със своите научни институти. През съветската епоха той е наричан наукоград, защото тогава там работят не само учени от Съветския съюз, но и такива от чужбина.

През октомври миналата година руското правителство отпуска внушителната сума от $11 млрд.за развитие на нанотехнологиите. Тази сума се прибавя към вече вложените в същото направление около $3 млрд. за последните 2 години. Тези средства се използват за обновяване на наличните съоръжения и оборудване и закупуване на нови такива. Крайната цел на тези усилия е създаването на собствена нанотехнологична индустрия до 2015 г., за да се намали зависимостта на Русия от износа на петрол и природен газ.

Според критиците на тази стъпка, създаването на центъра по нанотехнологии има за цел подобряването на имиджа на Русия, а не постигане на реални научни резултати. Това според тях води до изтичане на мозъци от бившите съветски републики към Москва. Младите учени от републиките обаче не мислят така. В статия за Руската служба на BBC, публикувана в BBC News те споделят, че единственото от което имат нужда, са добри работни условия и необходимите съоръжения и оборудване, за да могат да правят своите проучвания. Такива условия за съжаление няма в техните собствени държави. Така че за тях този център е една възможност да работят в своите области и евентуално да видят въвеждането на своите изобретения в реални продукти.

Въпреки критиките към този център, самото му създаване е голям успех и може би и нашето правителство би следвало да се замисли дали да не последва в някаква форма руския пример. За да имат възможност и българските млади учени да работят в своята страна, а не в чужбина.

Повече за дейностите на Международния иновационен център по нанотехнологии на ОНД можете да научите от неговия сайт.

Какви рискове крият електрическите коли?

Едно от основните предимства на електрическите автомобили, което беше посочено и във вчерашната статия, е това че те са почти напълно безшумни. Оказва се обаче, че докато за едни това е предимство, за други то е не само недостатък но и опасност. Както всеки без съмнение се досеща, безшумността е предимство за пътниците в електромобила. За пешеходците, колоездачите и особено за слепите хора, това е потенциална заплаха за живота.

За да бъде предотвратена тя, твърде възможно е Европейският съюз да въведе изискване към бъдещите автомобили от този тип да издават звук при движение. Какъв да бъде този звук е доста интересен въпрос, отговорът на който най-вероятно ще бъде оставен на производителите. Ако това стане, всеки производител ще има право на свой специфичен разпознаваем звук, като изискванията ще са само за неговата сила. Според специалисти той ще е необходим само при скорости под 30 км/ч. тъй като над тази скорост гумите ще издават достатъчно силен звук при движение. Идеята е звукът да се излъчва по посока на движение на автомобила и най-вероятно да се променя с промяната на скоростта. Така пътниците в автомобила ще се радват на тихо, комфортно пътуване без да застрашават околните.

Този месец започват тестове на различни звуци в Warwick University във Великобритания, за да се проучи реакцията на пешеходците. Ще бъде изпробвана музика, естествени звуци от природата, а също и звуци от научната фантастика. Звукът трябва да предупреждава хората за приближаващия автомобил без при това да ги стресира излишно. Представител на Nissan Великобритания цитиран от Times Online съобщава, че от компнията все още не са решили какъв звук ще издава техният LEAF, ако се въведе такова изискване.

Повече по тази тема, четете в материала на Times Online. Повече за Nissan LEAF можете да научите тук.

Nissan LEAF – стъпка напред към един по-чист свят

Съвсем отскоро Nissan приема поръчки в САЩ за своя нов модел LEAF, чието производство ще започне тази година. На практика LEAF ще бъде първият в света серийно произвеждан електромобил. За разлика от бензиновите и хибридните автомобили той ще се движи изцяло на електрическа енергия. Той няма да отделя въглероден диоксид в атмосферата, няма да има и ауспух. Захранването е чрез на литиево-йонна батерия съставена от 48 елемента. Зареждането ще става по два начина:

• През електрическата мрежа: тогава за пълно зареждане ще са необходими 8 часа

• В зареждащи станции, чието изграждане предстои: за зареждане на батерията до 80% ще е необходим половин час.

С едно зареждане LEAF ще изминава 160 км., при максимална скорост от около 140 км/ч. Това го прави идеален за градско шофиране, а с появата на зареждащи станции и за дълъг път. По информация на производителя животът на батерията ще е между 5 и 10 години.

Фактът, че вместо двигател с вътрешно горене, LEAF разполага с електродвигател води и до някои от основните разлики в сравнение с традиционните автомобили:

1. Колата е много по-тиха. Толкова тиха, че при висока скорост се чува свистенето на вятъра.
2. Липсва съединител, няма и предавки.
3. Спирачната система е конструирана така, че да задържа енергията, която се отделя при спиране и да дозарежда батериите на колата.

Според журналисти имали възможност да се качат на единствения действащ прототип на LEAF, усещането при шофиране е много сходно с това при традиционните автомобили. Колата има привлекателен външен вид, наистина футуристичен интериор и задължителните за съвременните автомобили електронни системи.

Дали LEAF ще набере популярност и ще има успех предстои да видим. Дано и други автомобилни производители да последват примера на японците, които както в много други технологии и тук изпреварват всички останали. И останалите несъмнено ще ги последват, ако LEAF има успех. Обаче историята помни първите, нали? Колкото до мен много се надявам съвсем скоро да видя тази кола и по нашите пътища.

Нека не забравяме обаче, че електрическите автомобили крият и някои рискове. Повече за това четете тук.

Повече информация за LEAF, можете да намерите на сайтовете на Nissan САЩ, Nissan Нулеви емисии, и Nissan LEAF.

Лаптоп за всяко дете

Фондацията “Лаптоп за всяко дете” (OLPC) е основана от проф. Никалъс Негропонте от Масачузетския технологичен институт (MIT). Нейната мисия е да предостави на всяко дете от развиващите се страни, което е в училищна възраст лаптоп за обучение и забавление. Първоначалната идея на проекта е цената на лаптопа наречен XO да бъде около или под $100. В момента обаче цената на един такъв компютър се доближава до $200. Тази цена се заплаща от правителствата на съответните държави или от фондации и частни дарители. През следващите три години се очакват нови модели на XO. Моделът XO-3, който се очаква през 2012 ще бъде с тъч скрийн и иновативен дизайн, което ще позволи и сериозен спад в цената на устройството. XO дава възможност на хиляди деца по света да ползват интернет и да се приобщят към цифровите технологии.

Последните новини около проекта са, че Фондация “Лаптоп за всяко дете” се ангажира да достави 30 милиона броя от устройството на децата от Източна Африка до 2015 г. Това става възможно благодарение на споразумение между фондацията и Източно Африканската Общност (EAC). Това е организация представляваща правителствата на Танзания, Руанда, Кения, Уганда и Бурунди. Представители на EAC подготвят писмо до президента Барак Обама, с молба за помощ при финансирането на този проект. В Руанда пробно вече са раздадени компютри на 20 000 деца.

Благодарение на едно друго партньорство между “Лаптоп за всяко дете” и една от агенциите към ООН, лаптопи ще бъдат доставени на 500 000 палестински деца в Близкия изток. Според представител на фондацията до момента са доставени 1.6 милиона лаптопа на децета по света, с обещание за закупуване на още 400 000. Това обаче, е едва малка част от децата в училищна възраст, до които XO трябва да достигне. Би било наистина чудесно, ако досегашния успех на тази инициатива накара все повече правителства да отпуснат средства за закупуване на още компютри.

За тази статия беше използвана новина от BBC News, както и информация и снимки от сайта на Фондация “Лаптоп за всяко дете”.

Чували ли сте за iCub? А какво знаете за него?

Какво е iCub? Познайте от три пъти? Поредната джаджа на Apple може би? iMac, iPhone, iPod, iPad и тази редица сигурно ще продължи безкрайно. Така или иначе, тези от вас, които заложиха на този отговор не познаха. Защото iCub няма нищо общо с Apple. Гледали ли сте онзи забележителен филм на Стивън Спилбърг “AI – Изкуствен интелект”? Ако сте вече знаете отговора. Да, точно така, той е дете робот. Дете робот, чийто размери съответстват на около 3 годишно дете.

Създаването на този робот е основната цел, която събира заедно учени от 11 европейски университета и изследователски институции. Те формират проекта RobotCub, първоначално финансиран от Европейския съюз с €8.5 млн. Съвсем естествено, cъздаването на такъв робот е сложна задача, която изисква сътрудничеството на множество специалисти, както неврофизиолози, така и специалисти по когнитивни науки, изкуствен интелект и други.

Проектът си поставя амбициозна цел – чрез изследване на начина, по който се учи един робот да се достигне до ново разбиране за това, какво става в детския мозък в първите години от неговото развитие. За да я постигне, екипът по проекта прави всички усилия да даде на iCub, онова, което има едно три годишно дете. Първа стъпка е да му се даде онази подвижност, която имат малките деца, когато започват да опознават света – много подвижни китки, рамена, лакти, пръсти и всички останали части на тялото. Следващ етап е създаване на всички сетива на робота, като в бъдеще се очаква той да има даже изкуствена кожа. Отделен екип се занимава с “мозъка” на робота. Там се залагат алгоритми, които да му позволят да учи самостоятелно от своята обкръжаваща среда.

Към момента са произведени 20 броя iCub, които се използват за научни експерименти в лаборатории. Последната новина около него е, че съвсем наскоро той получи поредното подобрение – по-малки ръце и по-добри крака. Повече за това, вижте тук. Цената на детето робот е между €180 000 и €200 000.

В случай, че сте заинтригувани от историята на iCub и искате да научите повече, горещо препоръчвам статията The bot that plays ball на сп. Nature, която беше използвана и при написването на моя материал. С интерес очаквам вашите коментари по темата. В случай, че искате за споделите тази статия в социалните мрежи използвайте бутона по-долу.

Нов софтуер помага на хора с комуникативни затруднения

Компютърната програма наречена Speaks4Me (Говори вместо мен) е предназначена за деца и възрастни, които срещат затруднения в общуването, в резултат от претърпян инсулт или друго заболяване. Идеята на този софтуер е да позволи на неговия потребител да общува по-лесно. Това става като вместо да изговаря определени фрази потребителят подрежда определена последователност от картинки. Всяка картинка отговаря на определена дума или фраза. След като желаната последователност бъде подредена с едно кликване програмата изговаря изречението, което се е получило. Според нейния създател тази система работи на всеки компютър с операционна система Windows XP, Windows Vista или Windows 7.

Създателят Стивън Лодж първоначално разработва системата, за да може да общува със своя син Калъм, който страда от тежка форма на аутизъм. Идеята за това изобретение се е появила отдавна, но едва сега технологиите са на нужното ниво за неговата ефективна реализация. Г-н Лодж влага всичките си спестявания в разработката на своето изобретение и основава собствена компания, която се занимава с неговото разпространение. Сега програмата се продава само инсталирана на специално устройство, на което последователността от картинки се подрежда чрез докосване на екрана. В момента се разработва и версия, която трябва да работи на всеки стандартен лаптоп или настолен компютър. Големи са надеждите, че това изобретение ще бъде полезно и на хора претърпели инсулт. Според статистиката една трета от тях губят временно или за постоянно говорните си способности. Въпреки високата си цена, тази програма би им позволила да общуват нормално със своите близки и да изразяват по-ясно своите желания, мисли и чувства.

За този материал беше използвана статия на BBC News.

Да управляваш кола с телефона си – защо не?

Какво ще кажете за идеята да използвате телефона си като дистанционно управление? Нищо кой знае какво, ако става въпрос за дистанционното на телевизора например. А сега си представете, че управлявате не телевизора си, а собствения си автомобил. Впечатляващо – особено когато го видиш.

Това вече е не просто мечта, а реалност благодарение на екипа по изкуствен интелект на Свободния университет на Берлин. Разработеният от учените софтуер наречен iDriver, превръща iPhone на Apple в дистанционно управление за двутонен миниван. Телефонът се свързва с намиращия се в колата компютър посредством безжична WiFi мрежа. Компютърът както изглежда върши всичко останало.

Колата наречена Spirit of Berlin (Духът на Берлин) дори няма нужда от дистанционно. Ако ú бъде зададено точното място, където искате да отиде, тя ще отиде там. А разположените на покрива ú лазерни сензори ще позволят ориентация в пространството. Според изследователския екип това е бъдещето на автомобилния транспорт. Дали са прави или не – рано или късно ще разберем. А дотогава – насладете се на видеото.

Ето го и него – в материала на британския Telegraph, който беше използван за тази статия. Това е още едно видео – този път от BBC News.