24 годишната украинка Ксения Симонова завладява с рядкото си изкуство сърцата на милиони и печели украинския вариант на шоуто „Америка има талант“ през септември миналата година. С част от наградата от шоуто тя основава фондация в помощ на сираци и бременни жени.

Повече за Ксения и нейния талант можете да прочетете в „24 часа“ и британските Guardian и Telegraph.

Pac-Man e класическа аркадна видео, а в последствие и компютърна игра. За първи път излиза на пазара в Япония преди 30 години,  на 22 май 1980 г, като много бързо набира популярност.

Целта на играча е да води човечето Пак-Ман през лабиринт, докато то изяде всички пак-точки в него. Пак-Ман трябва всячески да избягва срещата с четирите чудовища, които искат да го изядат. В японския оригинал на играта те са Акабей (червен), Пинки (розов), Аосуке (синьо-зелен) и Гузута (оранжев). Ако се сблъска с някое от тях, Пак-Ман губи един живот. Близо до ъглите на лабиринта има четири по-големи точки. Когато ги изяде героят временно получава способността да яде чудовищата. Те стават тъмно-сини, тръгват в противоположна посока и обикновено се движат по-бавно. Освен това понякога в центъра на лабиринта се появяват предмети (най-често плодчета), които дават бонус точки на играча, когато бъдат изядени. Всяко ниво на играта завършва, когато Пак-Ман изяде всички пак-точки. Теоретично играта може да продължи безкрайно, стига играча има останали животи. На практика обаче тя може да се играе до 255-то ниво поради грешка, която се проявява на следващото 256-то.

В чест на 30 годишнината на играта, от 21 до 23 май Google заменя обичайното си лого с напълно функционална версия на аркадната класика. Поради огромната популярност на Google Pac-Man, от компанията оставят играта достъпна за нейните почитатели и след 23-ти май. Ако и на вас ви се играе, кликнете тук. Имайте едно наум обаче. Според изследване на софтуерната компания Rescue Time цитирано в статия на BBC News, играта е довела до намаляване производителността на служителите и до финансови загуби. Разумно е да се предположи обаче, че тя е разнообразила работния ден на много от тях и го е направила по-забавен и весел.

За тази статия беше използвана информация от Wikipedia. Това е официалния сайт посветен на годишнината на Pac-Man.

За създаване на устройството са използвани множество стари компютърни компоненти. Основните от тях са: кутия от стар компютър, стар монитор (от онези големите CRT монитори с електронно-лъчева тръба) и един лаптоп. Резервоарът за водорасли е направен от страничните части на компютърната кутия, като е подсилен с PVC тръби. Мониторът се използва за загряване на водораслите до необходимата температура. Лаптопът управлява процеса, като включва и изключва монитора през точно определени интервали от време и го кара да излъчва в точно определен светлинен спектър. Освен това в резервоара има водна помпа, която позволява на водораслите да се проветряват и да имат максимално количество слънчева светлина за идеален растеж. След като зелената маса е готова, тя се източва през специално кранче.

Идеята е готовата биомаса да бъде продадена на завод за преработка, който да произведе от нея биогориво (биодизел). Според създателите един галон (3.8 л.) биомаса може да се продаде за $1, а за отглеждането на една реколта са необходими само 3 дни. Така че, какво чакаме? Да започваме производство и ние, всеки в дома си. Какво ще кажете? Кой подкрепя идеята?

Ако искате да научите повече за това изобретение, прочетете тази статия на сайта на Discovery Channel.

Сред главните противници на изграждането на вятърния парк, край бреговете на Кейп Код щата Масачизетс, са местните индиански племена. Според тях построяването на 130-те вятърни турбини, които ще се извисяват на 120 метра над морското равнище, ще попречи на техните свещени ритуали по посрещане на изгрева. Освен това могат да бъдат засегнати и места, където са погребани предците на днешните коренни жители на Щатите. Причина за това е фактът, че преди хиляди години днешният океан е бил населена територия.Освен това съществуват опасения за съдбата на популацията от птици в района, а също и за риболова и евентуалните рискове пред въздушния трафик.

Според поддръжниците на проекта всички тези въпроси са били разглеждани по време на деветте години на подготовка и са били разрешени. Според тях проектът ще създаде 1000 работни места при строителството си и ще спести въглеродни емисии равни на емисиите на 175 000 коли. Очаква се новата електроцентрала да произвежда 3/4 от електроенергията необходима за този район.

Министърът одобрил проекта е убеден, че избраният път за реализация показва отговорността за защита на историческите и културни ценности, като в същото време отговаря на необходимостта за захранване на американската икономика с чиста енергия от вятърни централи. Въпреки уверенията на правителството, че историческите ценности няма да бъдат разрушени противниците на проекта са решени да се борят за неговото спиране по съдебен ред.

Въпреки продължаващата съпротива на някои обществени групи обаче, одобрението на този проект е важна крачка по пътя към чиста енергия, благодарение на която екологични трагедии, като тази в Мексиканския залив трябва да останат в историята.

За тази статия беше използвана информация от материал на The Boston Globe.

По тази технология работят независимо едни от други американски и британски учени. Благодарение на финансиране от Бил Гейтс, американският екип ще проведе тестове с 10 облачни кораба на водна площ от 10 000 кв. км. Според учените флотилия от 1900 такива кораба, на стойност $9 млрд., би допринесла значително в борбата с глобалното затопляне.

Съществуват разбира се и други идеи за справяне с този проблем. Една от тях е изпращане на космически кораби с огледала в околоземна орбита, които да отразяват слънчевите лъчи. По изчисления на учените обаче, това би струвало астрономическата сума от $395 трилиона.  Друга идея в тази насока е в атмосферата да бъдат отделени по изкуствен път големи количества серен диоксид, което ще доведе до охлаждане на атмосферата. Той се отделя естествено при вулканични изригвания.

Имайки предвид, че Конференцията за климатичните промени в Копенхаген не постигна очакваните резултати, на облачните кораби и на други подобни технологии се възлагат големи надежди за успех в борбата с глобалното затопляне.

Повече за облачните кораби можете да научите от тази статия на Times Online, както и от тази на британския Telegraph.

Първият сателит на ГЛОНАСС е изстрелян в околоземна орбита през далечната 1982 г., като тогава системата е била предназначена изключително за нуждите на военните. В средата на 90-те вече всички 24 спътника са изстреляни в орбита. Поради липса на средства за поддръжка обаче, те един по един започват да се повреждат. Проектът се възражда отново през 2000 г., в началото на управлението на президента Путин. В последните години руските власти правят всичко възможно за внедряването на системата в колкото се може повече области. По разпореждане на правителството приемници работещи с ГЛОНАСС се инсталират в патрулни коли на милицията, линейки и училищни автобуси. Съществуват и експериментални разработки – например проследяващи гривни за хора под домашен арест.

Основна пречка за навлизане на системата в масова употреба обаче, е почти пълната липса на приемници за нея. Един такъв приемник е GLOSPACE. Той обаче е с големи размери, ненадежден е, а освен това е в пъти по-скъп от предлаганите в момента на пазара GPS приемници. По създаването на приемник, който да е достатъчно надежден и с приемлива цена работи Конструкторското бюро НАВИС. Негов представител споделя пред Руската служба на BBC, че скоро на пазара може да се появи нов тип устройство. За разлика от наличните в момента модули, то ще приема сигнали не от една, а от всички четири съществуващи глобални навигационни системи – GPS, ГЛОНАСС, европейската Galileo и китайската Compass. От тях напълно завършена и функционална е само системата GPS.

Според ръководителя на руската Федерална космическа агенция Роскосмос Анатолий Перминов, ГЛОНАСС не е конкурентна на GPS, а ще работи заедно с нея за постигане на по-точно позициониране. Той подчертава пред BBC, че наличието на собствена система за глобално позициониране е важно, на първо място за руската национална сигурност.

Дали наличието на повече от една действаща глобална навигационна система ще се отрази на живота на обикновените граждани предстои да видим. Все пак обаче, положителен е фактът, че в още една сфера е на път да се появи конкуренция. А както добре знаем, наличието на конкуренция в повечето случаи е от полза.

При написването на тази статия беше използван материал на Руската служба на BBC. Видео материал за ГЛОНАСС можете да видите тук.

И докато американските власти правят всичко възможно да предотвратят попадането на петролните продукти на брега, инженерите на британската компания British Petroleum (BP), експлоатираща на лизинг платформата, се опитват да измислят все нови и нови начини за спиране на петролния теч. За съжаление краят на кризата изглежда все по-далеч, след като поредният опит за нейното разрешаване се провали в събота. Надеждите бяха това да се случи чрез потапяне на 12 метрова, 98 тонна метална конструкция на морското дъно. Съоръжението с форма на фуния захлупва спуканата тръба, изтичащият петрол се събира в него, след което се изпомпва на повърхността и се товари на петролен танкер. Въпреки че инженерите от BP я поставят успешно на морското дъно на дълбочина 1500 метра, в събота гигантската фуния е извадена отново на повърхността. Причина за това са образували се кристали наподобяващи лед, които правят невъзможно изпомпването на събрания в нея петрол. И докато BP са принудени отново да търсят други варианти за ограничаване на разлива, тяхната репутация е сериозно накърнена, а цената на акциите им постоянно върви надолу.

С всеки изминал ден екологичната ситуация в района се усложнява все повече, като настоящият петролен разлив заплашва да се превърне в най-катастрофалния в историята на САЩ. Вече са нанесени непоправими щети на морската флора и фауна и ще са необходими десетки години преди жителите на този район да могат отново да разчитат на риболова за своето препитание.

Повече информация по темата можете да научите от тази статия на BBC News, както и от тази на Агенция Ройтерс.

През октомври миналата година руското правителство отпуска внушителната сума от $11 млрд.за развитие на нанотехнологиите. Тази сума се прибавя към вече вложените в същото направление около $3 млрд. за последните 2 години. Тези средства се използват за обновяване на наличните съоръжения и оборудване и закупуване на нови такива. Крайната цел на тези усилия е създаването на собствена нанотехнологична индустрия до 2015 г., за да се намали зависимостта на Русия от износа на петрол и природен газ.

Според критиците на тази стъпка, създаването на центъра по нанотехнологии има за цел подобряването на имиджа на Русия, а не постигане на реални научни резултати. Това според тях води до изтичане на мозъци от бившите съветски републики към Москва. Младите учени от републиките обаче не мислят така. В статия за Руската служба на BBC, публикувана в BBC News те споделят, че единственото от което имат нужда, са добри работни условия и необходимите съоръжения и оборудване, за да могат да правят своите проучвания. Такива условия за съжаление няма в техните собствени държави. Така че за тях този център е една възможност да работят в своите области и евентуално да видят въвеждането на своите изобретения в реални продукти.

Въпреки критиките към този център, самото му създаване е голям успех и може би и нашето правителство би следвало да се замисли дали да не последва в някаква форма руския пример. За да имат възможност и българските млади учени да работят в своята страна, а не в чужбина.

Повече за дейностите на Международния иновационен център по нанотехнологии на ОНД можете да научите от неговия сайт.

За да бъде предотвратена тя, твърде възможно е Европейският съюз да въведе изискване към бъдещите автомобили от този тип да издават звук при движение. Какъв да бъде този звук е доста интересен въпрос, отговорът на който най-вероятно ще бъде оставен на производителите. Ако това стане, всеки производител ще има право на свой специфичен разпознаваем звук, като изискванията ще са само за неговата сила. Според специалисти той ще е необходим само при скорости под 30 км/ч. тъй като над тази скорост гумите ще издават достатъчно силен звук при движение. Идеята е звукът да се излъчва по посока на движение на автомобила и най-вероятно да се променя с промяната на скоростта. Така пътниците в автомобила ще се радват на тихо, комфортно пътуване без да застрашават околните.

Този месец започват тестове на различни звуци в Warwick University във Великобритания, за да се проучи реакцията на пешеходците. Ще бъде изпробвана музика, естествени звуци от природата, а също и звуци от научната фантастика. Звукът трябва да предупреждава хората за приближаващия автомобил без при това да ги стресира излишно. Представител на Nissan Великобритания цитиран от Times Online съобщава, че от компнията все още не са решили какъв звук ще издава техният LEAF, ако се въведе такова изискване.

Повече по тази тема, четете в материала на Times Online. Повече за Nissan LEAF можете да научите тук.

• През електрическата мрежа: тогава за пълно зареждане ще са необходими 8 часа

• В зареждащи станции, чието изграждане предстои: за зареждане на батерията до 80% ще е необходим половин час.

С едно зареждане LEAF ще изминава 160 км., при максимална скорост от около 140 км/ч. Това го прави идеален за градско шофиране, а с появата на зареждащи станции и за дълъг път. По информация на производителя животът на батерията ще е между 5 и 10 години.

Фактът, че вместо двигател с вътрешно горене, LEAF разполага с електродвигател води и до някои от основните разлики в сравнение с традиционните автомобили:

1. Колата е много по-тиха. Толкова тиха, че при висока скорост се чува свистенето на вятъра.
2. Липсва съединител, няма и предавки.
3. Спирачната система е конструирана така, че да задържа енергията, която се отделя при спиране и да дозарежда батериите на колата.

Според журналисти имали възможност да се качат на единствения действащ прототип на LEAF, усещането при шофиране е много сходно с това при традиционните автомобили. Колата има привлекателен външен вид, наистина футуристичен интериор и задължителните за съвременните автомобили електронни системи.

Дали LEAF ще набере популярност и ще има успех предстои да видим. Дано и други автомобилни производители да последват примера на японците, които както в много други технологии и тук изпреварват всички останали. И останалите несъмнено ще ги последват, ако LEAF има успех. Обаче историята помни първите, нали? Колкото до мен много се надявам съвсем скоро да видя тази кола и по нашите пътища.

Нека не забравяме обаче, че електрическите автомобили крият и някои рискове. Повече за това четете тук.

Повече информация за LEAF, можете да намерите на сайтовете на Nissan САЩ, Nissan Нулеви емисии, и Nissan LEAF.